Soli-Party für Konstantina Kouneva

Sa. 7.3.2009, um 19:00

Zielona Gora (Grünbergerstr. 73, Friedrichshain, Boxhagener Platz)

 

Advertisements

~ by sibg08 on 28/02/2009.

4 Responses to “Soli-Party für Konstantina Kouneva”

  1. mipos na empaine kai to link https://sibg08.wordpress.com/

    kapou stin afisa?

  2. Η δική μου Κούνεβα

    Γεννήθηκα και μεγάλωσα σε μια φτωχογειτονιά κάπου στη δυτική Αττική.
    Οι γονείς μου οι γνωστοί επαρχιώτες που έφτασαν στην πόλη αυτή για την επίτευξη του μικροαστικού τους ονείρου που η φυγή τους από την επαρχία τους είχε υποσχεθεί. Όταν άρχισα το σχολείο με φώναξε η μαμά μου να με ενημερώσει για το δικό της επάγγελμα. Μου είπε ότι όποιος με ρωτάει τι δουλειά κάνει εγώ θα πρέπει να απαντώ πως δουλεύει σε μια βιοτεχνία με πουκάμισα. Πράγματι ανακύκλωνα αυτά της τα λόγια για πολλά χρόνια.
    Πραγματικό επάγγελμα μητρός καθαρίστρια. Σε σπίτια, σε μαγαζιά, ανασφάλιστη, με αφεντικά με αυξημένη ανάγκη για δούλους. Με συνεχείς διαπραγματεύσεις των λιγοστών χρημάτων που της έδιναν, με συνεχείς παρακλήσεις για καταβολή δώρων και επιδομάτων αδείας που σπανίως λάμβανε.
    Και όλα αυτά αντί για φωνή την γέμισαν ντροπή. Το στόμα της θωρακίστηκε σε τέτοιο βαθμό που δεν την θυμάμαι ποτέ να παραπονιέται ούτε σε εμάς. Τους δικούς τους ανθρώπους. Πριν καν μεγαλώσω αποφάσισα να σπάσω εγώ αυτή τη σιωπή για λογαριασμό όλων μας. Εγώ δεν ντρεπόμουν. Εγώ δεν φοβόμουν να πω ότι η μητέρα μου είναι καθαρίστρια. Πριν καν μεγαλώσω της μίλησα. Και πριν καν μεγαλώσω μου μίλησε και εκείνη για την ντροπή της, για το φόβο της, για την συμπεριφορά της «καλής κοινωνίας» απέναντι στο προσωπικό της που το έχει ανάγκη κυρίως για αισθητικούς λόγους.

    Η σιωπή έσπασε σε όλη την οικογένεια σιγά σιγά.

    Πραγματικό επάγγελμα μητρός ανασφάλιστη καθαρίστρια.
    Πραγματικό επάγγελμα μητρός ανασφάλιστη καθαρίστρια που δεν θα πάρει ποτέ σύνταξη.
    Πραγματικό επάγγελμα μητρός ανασφάλιστη καθαρίστρια που όσες φορές ζήτησε κάτι που δικαιούται απολύθηκε.
    Πραγματικό επάγγελμα μητρός ανασφάλιστη καθαρίστρια που όσες φορές άρθρωσε λόγο για τα δικαιώματα της την εξύβρισαν.
    Πραγματικό επάγγελμα μητρός «Κωνσταντίνα Κούνεβα».

    «Το βιτριόλι έπεσε και στα μάτια της μάνας μου. Το βλέμμα της είναι πιο καθαρό. Το βιτριόλι έπεσε και στις φωνητικές χορδές της μάνας μου. Η φωνή της είναι πιο θαρραλέα. Το βιτριόλι έπεσε και στη ψυχή της μάνας μου. Και η ντροπή της σχεδόν εξαφανίστηκε.»
    Έδωσε λεφτά για τη θεραπεία της Κωνσταντίνας, ήθελε να κατέβει στο δρόμο (και ας μην τα κατάφερε) και τόλμησε να ομολογήσει στο μεγαλοαστικό σόι του πατέρα μου το επάγγελμα της.

    Μου είπε: «Στεναχωριέμαι για την Κωνσταντίνα. Τα βράδια τη σκέφτομαι.»
    Της είπα: «Σ’ αγαπώ πιο πολύ σήμερα»

    Χ.

    Για την αντιγραφή

  3. My Kuneva

    I was born and raised in a working class neighbourhood somewhere in Western Athens.
    My parents were your typical villagers who arrived in the city to fulfil the petite bourgeois dream that it promised. When I started going to school my mother spoke to me about her occupation. She told me that whenever someone asked what her job was I should say that she worked at a shirt factory. Indeed, I recycled those words of hers for many years.

    My mother’s true occupation was a cleaner. In houses, in shops, uninsured, with bosses who had an increased demand for slaves. With constant negotiations over whatever little money they would pay her, with constant pleadings for them to give holiday pays she would rarely receive. All of this filled her with silence, not with a voice. Her mouth was shut to such a degree that I never remember her complaining, not even to us. Her own people. Even before growing up I decided that it would be me breaking this silence on behalf of us all. I was not ashamed. I was not ashamed to say that my mother was a cleaner. Even before growing up I spoke to her. And even before growing up she spoke to me too: she told me about her shame, her fear, for the behaviour of the “good society” to its staff, which it needs primarily for visual, aesthetic purposes.

    The silence gradually broke across the entire family.

    Mother’s true occupation: cleaner.
    Mother’s true occupation: cleaner who will never receive a pension.
    Mothers’ true occupation: cleaner with no insurance who was fired every single time she demanded what was hers.
    Mother’s true occupation: cleaner with no insurance who got sworn at every single time she raised a word about her working rights.
    Mother’s true occupation: “Konstantina Kuneva”.

    “The sulphuric acid fell on my mother’s eyes. Her gaze is now brighter. The sulphuric acid fell on my mother’s vocal chords. Her speech is now bolder. The acid fell on my mother’s soul, too. And her shame disappeared.”

    She gave money for Konstantina’s medical treatment, she wanted to take to the streets for her (even if she didn’t manage to do so) and she came out to my father’s bourgeois family about her occupation.

    She told me: “I feel sad about Konstantina. Every night I think of her”.
    I told her: “Today, I love you more than ever”.

    X.

    COPY & PASTE FROM

  4. Моята Кунева

    Текстът е превод от Anarchist Incentive of Aigaleo (Aigaleo е работнически квартал в западна Атина. Илюстрацията е на Max Andersson, също можете да я видите и в Occupied London #4)

    Роден съм и съм израсъл в един работнически квартал из западна Атина.

    Родителите ми са типичните селяни, които са пристгнали в града, за да достигнат до дребнобуржоазната мечта, който той обещава. Когато започнах да ходя на училище майка ми разказваше за работата си. Тя ми казваше, че винаги когато ме попитат с какво се занимава тя, трябва да казвам, че работи в шивачна фабрика. Действително аз възпроизвеждах тези нейни думи дълги години.

    Истинската професия на майка ми беше чистачка. В къщи, магазини, без осигуровки, с шефове, които постоянно искаха още и още от робите си. С безкрайни преговори относно нищожните пари, които й даваха. С безкрайни молби да предоставят платена отуска, нещо което рядко се случваше. Всичко това я изпълваше с тишина вместо с глас. Тя беше толкова тиха, че аз не си спомням някога да се е оплаквала, дори и на нас. Нейните си хора. Дори и преди да порастна реших, че аз ще съм този, който ще разруши тази тишина в името на всички нас. Не се срамувах. Не ме беше срам да кажа, че майка ми е чистачка. Дори и преди да порастна говорех с нея. Дори и преди да порастна тя също говорше с мен: тя ми каза за срама си, страха си, за отношението на “доброто общество” към служителите си, нещо от което то се нуждае предимно по визуални, по естестически причини.
    Тишината постепенно изчезна в цялото семейство.

    Истинската работа на майката: чистачка.
    Истинската работа на майката: чистачка, която никога не е получава пенсия.
    Истинската работа на майката: чистачка без осигуровки, която беше уволнявана всеки път, когато си поиска това, което й принадлежи.
    Истинската работа на майката: чистачка без осигуровки, която беше псувана, всеки път, когато повдигнеше въпрос относно нейните трудови права.
    Истинската работа на майката: “Константина Кунева”

    “Сярната киселина попадна в очите на майка ми. Сега тя вижда по-ясно. Сярната киселина попадна на гласните струни на майка ми. Сега говорът е и е по-уверен. Киселината също попадна и в душата на майка ми. И нейния срам се изпари.”

    Тя даде пари за лечението на Константина, тя искаше да излезе на улицата заради нея (но не успя да го направи) и се проговори пред буржоазното семейство на баща ми относно работата си.

    Тя ми каза: “Мъчно ми е за Константина. Всяка вечер мисля за нея”.
    Аз й казах: “Днес те обичам повече от всякога”.

    X.

    source 1

    source 2

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s

 
%d bloggers like this: